РЕШЕНИЕ №
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав
на двадесет и шести две хиляди и дванадесета година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: Р.М., като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 176 по описа за 2011
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 215, във вр.
с чл.225, ал.1, чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
И.Д.Й., ЕГН: **********,***
и Д.Г.Й., ЕГН: ********** ***, двамата със Съдебен адрес: гр. Ловеч, пл.
„Свобода”, Дом на техниката, ет. 3, ст. 312, против Заповед №
ДК-02-Л-СЗР-184/30.05.2011 година на Началникът на Сектор Ловеч към Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-Северозападен район.
Релевираните в жалбата оплаквания са за
незаконосъобразност на оспорваният административен акт, поради
противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ, съществени процесуални
нарушения, както и поради несъответствие с целта на закона. Претендира се
отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна, ведно с всички законни
последици и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателите, чрез процесуалният си представител поддържат жалбата, ангажират
доказателства и съдебно техническа експертиза. Аргументират подробни
съображения в
писмена защита.
Ответната страна Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район, Сектор Ловеч, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмена защита
излага подробни съображения.
Съдът, като прецени
законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата
на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в законоустановения срок
от активно легитимирани лица, адресати, чиито законни права и интереси са
засегнати от акта, участвали в развилото се пред административния орган
производство, а разгледана по същество за неоснователна по следните
съображения:
Административното производство
по издаване на оспорваната заповед е иницирано по жалба с №ЛП-3/07.01.2011г. и
ЛП-42/18.02.2011г., двете на Община Ловеч от Ц.М.Т., пълномощник на С.Г.Т.,
съсобственик на Д.Г.Й., и приключило с оспорваната заповед.
Предмет на съдебен контрол пред
административния съд е Заповед № ДК-02-СЗР-184/30.05.2011 година на
Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол - Северозападен район /РДНСК - СЗР/, с която
същия на основание чл.225, ал.1 ЗУТ е наредил премахването на незаконен строеж
“обзиждане балкон на първи етаж на южна фасада на жилищна сграда”, сграда с
идентификатор 43953.508.9064.1 в поземлен имот с идентификатор 43953.508.9064
по кадастралната карта на гр.Ловеч, попадащ в УПИ І-9064, кв.20 по
регулационния план на кв.Гозница, гр.Ловеч, област Ловеч, с административен
адрес: гр.Ловеч, ул.”Цар И. Александър” №23, с извършител И.Д.Й., в нарушение
на чл.148, ал.1 ЗУТ и поради това незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. В оспорваната заповед е определен също едномесечен
срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото
премахване, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително
премахване на незаконния строеж, по възлагане от органите на ДНСК за сметка на
извършителя, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 (ДВ, бр.69/2001г.) на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на ДНСК.
Този индивидуален
административен акт е издаден от оправомощения орган, съгласно Заповед
№РД-13-446/01.11.2010г. на началника на ДНСК-София, в кръга на неговата
компетентност – на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, в условията на делегация, каквато чл.225, ал.1
от ЗУТ изрично допуска. Началникът на ДНСК е предоставил правомощия на
началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или
на части от тях /л.19 от преписката/. Във връзка с Постановление №5 от
20.01.2010г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на
Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, обн. ДВ, бр.7 от
26.01.2010г., считано от 26.01.2010г. към ДНСК се сформират шест Регионални
дирекции за национален строителен контрол /РДНСК/. Съгласно чл.7, ал.1 от
Устройствения правилник, ДНСК е структурирана в обща и специализирана
администрация и има шест Регионални дирекции за национален строителен контрол
/РДНСК/ с двадесет и осем сектора към тях. Съгласно чл.8, ал.1 от Устройствения
правилник, РДНСК имат териториален обхват на действие на територията на
съответните райони от второ ниво съгласно Закона за регионално развитие /ЗРР/.
Правомощията на началниците на РДНСК са предоставени на началниците на сектори
със заповед №РД-13-446/01.11.2010. на Началника на ДНСК. С оглед на горното
като надлежен и правосубектен ответник в производството с Определение от 04.07.2011г.
е конституиран – Началника на РДНСК – СЗР, преназначен със Заповед №РД-15-0527/22.03.2010г.
на Началника на ДНСК-София /л.117/.
Заповедта е мотивирана, като
изпълняващият длъжността началника на РДНСК-Северозападен район е приел, че остъклението
на балкона на втория етаж е извършено през 1985г. и представлява търпим строеж
по смисъла на §16 от ЗУТ, а стройтелството – обзиждане балкон на южна фасада на
жилищна сграда е извършено през февруари 2010 година, видно от Декларация от И.Д.Й.,
без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, съответно приет
за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.
Заповедта на Началника
на РДНСК-Северозападен район е издадена след изпълнение на процедурата по чл.225, ал.3 ЗУТ. Извършилите
проверката служители на сектор Ловеч при РДНСК- Северозападен район са
съставили Констативен акт № 50-1 от 07.04.2011г. /л.22/, с приложена окомерна
скица, с който е констатирано извършено незаконно строителство без строителни
книжа – одобрен проект и разрешение за
строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Според съставеният констативен акт,
строежът представлява обзидан балкон на първи етаж на южната фасада на източния
близнак от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 43952.508.9064.1 с
размери 3.60/1.05м. с тухли “Итонг”, като е поставен прозорец с размери
1.80/1.50м. и подпрян допълнително с винкел и две метални тръби. Посочено е че
обзиждането е извършено през м.февруари 2010, а остъклението на балкона на
втория етаж през 1985г.г., съгласно декларираните данни в Декларация от
07.04.2011г. от И.Д.Й..
В развилото се административно
производство служителите на сектор Ловеч при РДНСК-СЗР са съставили и
Констативен акт № 50-2 от 07.04.2011г. /л.24/, с който е констатирано, че
проверяваният строеж съответства на предвижданията на действащия подробен
устройствен план – , видно от приложените скици – копия от ПРЗ, служебно
заверена от Общината.
Горепосочените констативни актове
са издадени от компетентния за това орган, посочен в закона, спазена е формата,
съдържат всички необходими реквизити. Представляват официален документ, въз
основа на който е издадена обжалваната заповед.
Проверката на място е извършена в
присъствието на извършителя И.Д.Й.. Във връзка с проверката от служителите на
сектор Ловеч при РДНСК-СЗР е изготвен констативен протокол от 18.04.2011г.
/л.27/, с който е отразено, че в законния 7-дневен срок от връчването на
Констативен акт № 50-1 и 2 от
07.04.2011г. е постъпило възражение с вх.№ЛЧ-п /38/00-361/08.04.2011г. от И.Д.Й./л.28/.
В резултат на проведеното
производство, въз основа на констативен акт № 50-1 от 07.04.2011г. и
констативен акт № 50-2 от 07.04.2011г., установеното с тях нарушение началникът
на РДНСК-СЗР е издал оспорената Заповед № ДК-02-СЗР-184/30.05.2011 година.
С административната преписка е представено
Удостоверение за търпимост на строежи на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ на
главен архитект на Община Ловеч. В тази връзка е налично
Становище изх.№УТ-13-28-1 от 26.05.2011г. на Директор дирекция Устройство на
територията при Община Ловеч, съгласно което строеж “Обзиждане балкон в първия
етаж на южната фасада на жилищна сграда”, извършен през февруари 2010г. е
неотносим към издаденато удостоверение №УТ 13-28/17.02.2011г. за търпимост на
жилищна сграда с идентификатор 43952.508.9064.1, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 43952.508.9064 по кадастралната карта на гр.Ловеч. Представени са скица №
04-212 от 07.03.2011г. на Община Ловеч, констативен акт №3 от 07.03.2011г. на
Община Ловеч, извадка от разписен лист на плана от 1927г. и скица № 5251 от 16.02.2011г.
на СГКК Ловеч на поземлен имот с идентификатор 43952.508.9064 по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г. на
Изп.директор на АГКК, видно от която процесната сграда фигурира като сграда с
предназначение: жилищна сграда. Представени са още копия от одобрен архитектурен
проект от 17.10.1973 г., строително разрешение № 374/12.11.1973 г. и строителен
протокол № 42/25.11.1973г. за дадена строителна линия и ниво на сградата, чийто
балкон е обзидан.
Безспорно, съсобственици на урегулиран
поземлен имот І-9064, кв.20 по регулационния план на кв.Гозница, гр.Ловеч са
жалбоподателят И.Д.Й., за което се легитимира с Договор за доброволна делба,
вписан под №995, т.1 по описа на Районен съд Ловеч за 1975г. и Удостоверение за
наследници №002394/09.11.2010г. на Община Ловеч и С.Г.Т., съгласно Нотариален
акт №1, т.1, дело №1 от 03.01.1973г. на Районен съд Ловеч.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания и по искане на жалбоподателите,
по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, чието
заключение и допълнителното такова съдът кредитира, като обективни,
безпристрастно дадени, и неоспорени от страните, с изключение на становището
“ако
се приеме, че приложените по делото строителни книжа за сградата не са
загубили правно действие, то тогава би могло с екзекутив извършеното
строителство да бъде санирано”, като хипотетично и условно дадено. Действително
процесуалният представител на жалбоподателите възрази по приемането на
основното заключение, т.к. вещото лице не е извършило справка на наличните
документи в Община Ловеч и РДНСК, за да отговори на въпроса по т.4-завършена ли
е за процесната сграда процедурата за разрешение за ползване и въвеждане в
експлоатация. В тази връзка бе изготвено и прието без възражение допълнително
заключение.
От заключението и направените в
съдебно заседание уточнения се установява, че за жилищната сграда, която по
кадастралната карта на гр.Ловеч е с идентификатор 43952.508.9064.1, има одобрен
архитектурен проект от 17.10.1973 г., строително разрешение № 374/12.11.2011 г.
и строителен протокол № 42/25.11.1973г. за дадена строителна линия и ниво,
копия от които са приложени към делото. Според експерта обзиждането на балкона
по същността си е отклонение от одобрения архитектурен проект, което в
зависимост от начина на обзиждане за него се изисква одобрен инвестиционен проект
или само разрешение за строеж. Когато е само с разрешение за строеж се изисква
към него конструктивно становище, като в случая одобрения проект е загубил
правното си действие, защото е издаден през 1973г. Не намира, че в случая става въпрос за незавършен груб строеж, с
оглед определението за такъв, т.к. това означава в определена степен да не са
изпълнени строително довършителни работи като мазилки, настилки, инсталации вътре
и т.н. Строежът на сграда с идентификатор 43952.508.9064.1 е напълно завършен,
сградата е изпълнена съгласно одобрения проект и е обитаема. Според експерта
обзиждането на балкона се характеризира с по-голяма сложност, с оглед
конструкцията на сградата, натоварва я конструктивно. При огледа на място
вещото лице е установило, че извършените констатации в констативните протоколи
по преписката отговарят на извършеното. Предвид, че сграда с идентификатор 43952.508.9064.1 е захранена с
електрически ток и питейна вода от инсталационните мрежи на гр.Ловеч, приема че процедурата, описана
в чл. 304-309 от ППЗТСУ по преглеждане и разрешаването й за обитаване да е
изпълнена.
Експерта дава заключение, че
процесното обзиждане на балкона на първия етаж на жилищната сграда с
идентификатор 43952.508.9064.1 представлява строеж, съгласно § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ, представляващ пета категория, според чл.11 във връзка с чл.10, ал.1, т.1
от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
В допълнителното заключение,
вещото лице установява, че при проверката направена в техническия архив на
Община Ловеч, този на ДНСК-Ловеч и в Държавен архив - Ловеч не са налични
данни, от които да е видно, че процесната сграда, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 43952.508.9064.1 по КК на гр.Ловеч, е въведена в експлоатация.
При изслушването експерта заявява, че от запазените строителни
книжа-приложените по делото одобрен архитектурен проект, издаденото разрешение
за строеж, протокол за издаване на строителна линия и нива не може да се
установи кога е изпълнена в груб строеж сградата.
За изясняване на делото от фактическа
страна са събрани гласни доказателства за установяване какво точно е
извършеното строителство през 2010г. и в какво състояние е била сградата с
идентификатор 43952.508.9064.1 към този момент. От показанията на разпитаните
по делото свидетели С. и Т., които съдът кредитира като обективни,
последователни и непротиворечащи на представените по делото доказателства, се
установява, че преди извършеното строителство през 2010г. е съществувала
преградната стена на стаята и един бордюр с височина около коляното, без
парапет. Според св.Симеонов прозореца е изграден заедно с изграждането на
терасата с итонгови блокчета през 2010г., като преди това там е имало преградна
стена и се излизало през врата на нещо като тераса, а след това изграденото е
станало част от стая, която се използва за дневна. Свитеделят Т., установява че
преди доиззиждането на процесният балкон, същият не е бил обезопасен. На
практика терасата не се е използвала, в стаята е живяла бабата на жалбоподателя
И., а след 2010г. живеел И., като балкона е част от тази стая.
В
производство по проверка на допустимостта се установява, че жалбата отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ, пред местно компетентния съд, от лица с активна процесуална
легитимация да го оспорват – адресати на акта и участници в административното
производство, първото като собственик, а второто като възложител и извършител
на строежа, на които се засягат законни права и интереси. Надлежни страни по
оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта,
лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права
върху строежа и поземления имот, в който попада той /Решение № 10915 от
24.09.2009г. на ВАС по адм.д.№ 5077/2009г., II о.; Определение № 7946 от
16.06.2009г. на ВАС по адм.д.№ 3935/2009г., II о./. Съгласно чл.160, ал.1 от
ЗУТ участници в процеса на строителство са възложителят, строителят и други
обхванати от разпоредбата лица, а съгласно чл.161 от ЗУТ възложител е
собственика на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето което има
право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Предвид представените документи,
установяващи собствеността на Д.Г.Й., на горецитираните разпоредби и тази на §3
от Наредба №13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях
от органите на ДНСК /ДВ, бр.69/2001г./ участието на собственика в
административмното производство е задължително, тъй като разпореждането на
заповедта рефлектира неблагоприятно върху нейната правна сфера.
Оспорваната заповед е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214, ал.1, т.3 от ЗУТ, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е
процесуално допустима. Оспорва се административен акт, изрично посочен в
закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
С оглед установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Съобразно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1, т.10 от
ЗУТ, началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на незаконни строежи. Обжалваната заповед е издадена от
Началник на РДНСК-СЗР Ловеч, като по делото е приложена Заповед №
РД-13-446/01.11.2010г. на Началника на ДНСК, с която са делегирани правомощия
на Началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи.
Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, строежът се класифицира като пета категория.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.228 от
ЗУТ, изложени са фактическите и правните основания за издаване на заповедта,
посочен е адресат, в разпоредителната част са определени правата и
задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване,
заповедта е подписана, поради което съдът приема, че е спазена формата при
издаване на административния акт.
Извършената от съда проверка не
установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, представляващо отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Спазени са и процесуалните
разпоредби по издаването на административния акт. Изпълнена е процедурата по
чл.225, ал.3 от ЗУТ -съставен е констативен акт №50-1 и №50-2 от длъжностни
лица от сектор Ловеч при РДНСК – СЗР за установяване на незаконното
строителство, връчени са на заинтересованите лица, като е осигурена
възможността да направят възражения по актовете и същите са обсъдени от
административния орган при издаване на заповедта. Тези констативни актове
преценени като доказателства, съставляват официални документи по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издадени от длъжностно лице в
кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, с
които са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за
издаване на обжалваната заповед. Същите актове на основание посочената
разпоредба от ГПК, субсидиарно приложима в настоящото производство по силата на
чл.144 от АПК са доказателство пред съда до доказване на противното, за
изявленията и действията, извършени пред и от служителите в сектор Ловеч при
РДНСК-СЗР. Констатациите в актовете не са оспорени и опровергани в съдебната
фаза на контрол, и се подкрепят от приложените от административния орган
документи във връзка извършена проверка на процесният строеж.
При издаване на оспорваната заповед правилно
е приложен материалният закон.
Събрания
по делото доказателствен материал установява, че извършеното
строителство представлява “строеж” по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ и
отразените фактически констатации на РДНСК-СЗ в съставените констативни актове № 50-1 и №50-2 от 07.04.2011г. по
отношение на процесното обзиждане са верни. Съдът счита, че наличието или
липсата на строително разрешение е единствения релевантен юридически факт за
материалната законосъобразност на административния акт, издаден на основание
чл.225, ал.1 във вр. с ал.2, т.2 ЗУТ, с който следва да се съобрази. А в случая
такова липсва. Безспорно
е, че се касае за строеж “Обзиждане
балкон в първия етаж на южната фасада на жилищна сграда”, изпълнен в сграда с
идентификатор 43953.508.9064.1 в поземлен имот с идентификатор 43953.508.9064
по кадастралната карта на гр.Ловеч, попадащ в УПИ І-9064, кв.20 по
регулационния план на кв.Гозница, гр.Ловеч, област Ловеч, с административен
адрес: гр.Ловеч, ул.”Цар И. Александър” №23,
извършен от първия жалбоподател И.Д.Й..
По смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ обзиждането
на балкон е строеж, компетентността за чието премахване, като незаконен е на
съответните органи на РДНСК. Тази компетентност, по защита законността на строителството
/чл.148, ал.1 ЗУТ/ не се изключва, а съществува наред с компетентността на
кмета на общината по чл.195, ал.5 и 6 ЗУТ. Обосновано административният
орган, при доказан релевантен за спора
факт - наличие на строеж е приложил материалният закон. Касае се за обект,
изграден без разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл.148 от ЗУТ, поради
което същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Като предвиден в
хипотезиса на цитираната правна норма, при установеното му наличие, този факт
води до възприетата правна последица на премахването на строежа, което правилно
е разпоредено с оспорваната заповед. В случая е от значение имали ли са Йотови законово изискващото се разрешение за строеж съгласно чл.148, ал.1 от
същия закон за обзиждането на балкона, като доколко наличната
задължителна документация за изграждането на сградата, която безспорно не
съответства на извършеното строителство, не влияе на законносъобразността и
валидността на процесният акт. В тази връзка по делото е прието за доказателство без възражение от
страните Становище
изх. № УТ-13-28-1 от 26.05.2011г. на Директор дирекция Устройство на
територията при Община Ловеч установяващо, че строеж “Обзиждане балкон в първия
етаж на южната фасада на жилищна сграда”, извършен през февруари 2010г. е
неотносим към издаденато удостоверение №УТ 13-28/ 17.02.2011г. за търпимост на
жилищна сграда с идентификатор 43952. 508.9064.1, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 43952.508.9064 по кадастралната карта на гр.Ловеч. Както правилно е посочено в
процесната заповед остъклението на
балкона на втори етаж е извършено през 1985г. и представлява търпим строеж по
смисъла на § 16 от ЗУТ, но обзиждането на балкона на първи етаж, извършено през
м.февруари 2010г. не е такъв с оглед времето на извършването му. Процесният строеж не попада в категорията на така наречените „търпими
строежи”, въведена с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, т.к. цитираната разпоредба урежда хипотезите за
допустимост на изградените до 07.04.1987 г. строежи без строителни книжа.
В случая безспорно се касае за
балкон, по легалното определение, дефинирано в §5, т.57 от ДР на ЗУТ, който
след извършеното обзиждане и затваряне е приобщен функционално към дневната. В
подкрепа на това са свидетелските показанията на св.С. и св.Т., установяващи,
че с изграденото обзиждане през 2010г. е станало като една цяла стая,
обзаведена и обитаема от жалбопадателя И.. В развилото се административно
производство, както и в съдебното такова
от страна на оспорващите не се представиха безспорни доказателства за законността на строежа към
момента на неговото извършване през
От анализа на
доказателствения материал се налага извода, че процесният строеж, попада в хипотезата
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, приложима е визираната правна норма, включително и
предвид изложените в заповедта мотиви. Началникът на РДНСК-СЗ е действал в
рамките на предоставените му компетенции, издавайки заповедта за премахването
му. Спазена е процедурата по издаване на обжалваната заповед, визирана в
разпоредбата на чл.225, ал.3 и сл. от ЗУТ.
Премахването на незаконните строежи е предвидено пряко
в разпоредбата на чл.225 от ЗУТ, поради което оспорения
акт безспорно е издаден и в съответствие с целта, която
преследва закона.
Поради изложените съображения, съдът приема, че
оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма при спазване на
административнопроизводствените правила, материално правни разпоредби, в
съответствие с целта на закона и не са налице основания за отмяната й по
смисъла на чл.146 от АПК.
Неоснователни и недоказани се
явяват доводите на процесуалният представител на оспорващите, изложени в
представената писмена защита, че когато е извършено процесното обзиждане,
сградата е била в незавършен вид, както и че строителното разрешение за
сградата, издадено на 12.11.1973г. от Градски народен съвет - Ловеч, отдел
“Архитектура и благоустройство”, не е загубило правно действие, съответно че е
налице валидно действащо разрешение за строеж за цялата сграда, в която процесното обзиждане било извършено като
несъществено отклонение от одобрените с това разрешение за строеж архитектурен
проект и отделно, че в действащата нормативна разпоредба за изграждане на
грубия строеж на сградата няма срок за извършване на довършителни работи по
строежа. Съгласно приетото по делото експертно заключение жилищната сграда е
напълно завършена и е захранена с електрически ток и питейна вода, в нея на
всеки етаж е разположено по едно жилище, които в момента са обитаеми, видно и
от снимковия материал, приложен по делото. Процесният балкон е присъединен към
помещението, пред което се намира, отвътре е напълно завършен и се използва с
новото си предназначение – част от жилищно помещение, като отвън балконът и
обзиданата част не са измазани. Безспорно, след
процесното обзиждане балконът вече е загубил функцията си на такъв. Обстоятелството,
че възложителя не е изпълнил задължението си да въведе в експлоатация обекта
според действащият тогава режим, регламентиран в чл.304-чл.309 от ППЗТСУ не
обуславя правния извод, че е незавършен. Съгласно текста на чл. 304, ал.3 от
ППЗТСУ, строежите се
преглеждат и приемат по искане на собственика или на лицето, упражняващо
независим строителен надзор, ако е упълномощено за това в 10-дневен срок от
завършването на строежа. Съобразно приложимата правна уредба, когато е разрешено строителството на
процесната жилищна сграда, досежно процедурата за преглеждане и приемане на завършените
строежи, сградите могат да бъдат обитавани след като
бъдат прегледани и приети по определен ред, като след
приемането им, съгласно чл. 307 от ППЗТСУ, въз основа на разрешение издадено от
ГНС, вътрешните им инсталации и уредби се свързват с външните мрежи и проводи. Предвид факта, че сграда с идентификатор 43952.508.9064.1 реално е захранена с електрически ток и питейна вода от
инсталационните мрежи на гр.Ловеч, следва да се приеме, че процедурата по преглеждане и разрешаването й за
обитаване е изпълнена, в който смисъл е и експертното заключение. Затова е неприложима
разпоредбата на чл.175 от ЗУТ, предвиждаща възможност за отразяване на
несъществените отклонения от съгласувания проект в екзекутивна документация,
която да отрази несъщественото отклонение и с която документация сградата да
бъде окончателно приета и въведена в експлоатация.
Настоящият състав намира за неоснователни и
недоказани, твърденията на процесуалният представител на оспорващите за
допуснато от страна на РДНСК-СР съществено процесуално нарушение, квалифицирано
като неотстраняемо в хода на съдебното производство, изразяващо се в неизследване
издаденото разрешително за строеж за сградата, в която е извършено обзиждането,
неизследване въпроса налице ли е отклонение от одобрения архитектурен проект и
от какъв характер е, кога е изграден грубия строеж на сградата и през 2010г.,
когато е извършено обзиждането, завършеността на процедурата по въвеждане в
експлоатация. От една страна така формулираните не обуславят наличието на
съществени процесуални нарушения, а от друга като бе изтъкнато по-горе в
развилото се административно производство, административния орган е събрал
/вкл. е изискал и становище от директора на дирекция Устройство на територията
при Община Ловеч/ и изследвал релевантните за процесното строителство факти, изпълнил е предвидената процедура по
установяване законността на строителството.
При този изход на процеса и с
оглед своевременно направеното искане от процесуалният представител на ответника
за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят на ответника направените съдебно деловодни
разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в
размер на 150 лева, което е минимално адвокатско възнаграждение на основание
чл. чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК. Съобразно Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010г. на Върховния административен съд, при отхвърляне на оспорването, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В настоящото съдебно
производство ответникът е представляван надлежно от юрисконсулт, мотивиращо съдът да присъди в полза на ДНСК минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Д.Й., ЕГН: **********,*** и Д.Г.Й., ЕГН: ********** ***, двамата
със Съдебен адрес: гр. Ловеч, пл. „Свобода”, Дом на техниката, ет. 3, ст. 312,
против Заповед № ДК-02-Л-СЗР-184/30.05.2011 година на Началникът на Сектор
Ловеч към Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/-Северозападен район, с която е наредено премахването на незаконен
строеж “обзиждане балкон на първи етаж
на южна фасада на жилищна сграда”, сграда с идентификатор 43953.508.9064.1 в
поземлен имот с идентификатор 43953.508.9064 по кадастралната карта на
гр.Ловеч, попадащ в УПИ І-9064, кв.20 по регулационния план на кв.Гозница,
гр.Ловеч, област Ловеч, с административен адрес: гр.Ловеч, ул.”Цар И.
Александър” №23, с извършител И.Д.Й., и е определен едномесечен срок от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при
неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на
незаконния строеж, по възлагане от органите на ДНСК за сметка на извършителя,
по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 (ДВ, бр.69/2001г.) на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК..
ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН: **********,*** и Д.Г.Й., ЕГН: **********
***, да заплатят на РДНСК-СР юрисконсулско възнаграждение в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от настоящия акт да се изпрати
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: